СВОБОДАТА,
С КОЯТО НЕ СЕ
НАУЗИХМЕ ДА
ЖИВЕЕМ
Правата могат да изпреварят общественото съгласие. Провал на демокрацията ли е това, или най-трудното ѝ изпитание?
ТЕКСТ: СЕЗЕР АЛИ | 1 НОЕМВРИ 2026г. | КУЛТУРНА КРИТИКА
Един брак може да съществува от едната страна на европейска граница, а от другата — не.
През 2020 г. двама словашки граждани, Иван Новотни и Метод Шпачек, сключват брак в Австрия. През 2026 г. словашките власти отказват да регистрират брака им и двойката оспорва отказа пред съда. И двамата са юристи и бивши дипломати. Те не настояват страната им да промени определението си за брак. Искат тя да признае брак, който вече е законно сключен в друга държава — членка на Европейския съюз (Cameron, 2026).
Искането им се основава на решение, постановено през ноември 2025 г. от най-висшата съдебна инстанция на ЕС. Държавите членки не са задължени да разрешат сключването на брак между лица от един и същи пол. Съдът обаче постановява, че когато двама граждани на ЕС са сключили законен брак, упражнявайки правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка, държавата им по произход трябва да осигури ефективното му признаване. Когато вписването в регистъра за гражданско състояние е единственият предвиден в националното право начин за признаване, тази процедура трябва да бъде достъпна без дискриминация (Court of Justice of the European Union, 2025).
Отказът пристига с писмо, подписано лично от министъра на вътрешните работи (AFP, 2026). Пред The Guardian словашкото вътрешно министерство заявява, че е обвързано от конституционната уредба на страната, независимо дали даден брак е действителен в чужбина. Министерството признава върховенството на правото на ЕС, но твърди, че признаването за целите на свободното движение не изисква регистрация като брак и че административната му дейност „не може да замести решенията на законодателя или конституционния законодател“ (Cameron, 2026). Премиерът Роберт Фицо е по-категоричен: регистрацията на подобни бракове, заявява той, „не съществува в словашкото право“ (AFP, 2026).
Отделно от този случай, през септември 2026 г. Конституционният съд на Словакия отхвърля конституционно оспорване, свързано с правното признаване на еднополовите двойки. Това не е решение по административното дело на Новотни и Шпачек. Депутатите, сезирали съда, твърдят, че парламентът многократно е отказвал да одобри подобно признаване (STVR, 2026).
Този аргумент не бива да бъде отхвърлян с лека ръка. Той поставя въпроса кой взема решенията.
В този случай се срещат две позиции и всяка заслужава да бъде разгледана сериозно. Според едната правата на човека не зависят от одобрението на неговите съседи. Според другата в една демокрация хората решават заедно как да живеят. Напрежението между тези две позиции невинаги е видимо.
Тук то излиза наяве.
Сблъсквали сме се с подобно противоречие и преди, макар рядко да си го спомняме по този начин.
На 9 ноември 1989 г. хората започват да преминават границата, разделяла Берлин в продължение на почти три десетилетия. Някои се изкачват върху Стената. Други прегръщат непознати или просто влизат в част от собствения си град, до която дотогава не са имали право на достъп. Онова, което е изглеждало вечно, се превръща в история.
В Централна и Източна Европа правителства са сменени, конституции — пренаписани, а езикът на демокрацията навлиза в обществения живот. Свободата се е превърнала в политическа реалност.
Но какво всъщност означава да станеш свободен?
Очакванията, които хората имат един спрямо друг, не се променят със същата скорост. Може би по-трудната промяна никога не е била преходът от диктатура към демократични институции. Тя е била преходът от разбирането за свободата като нещо, което най-сетне сме получили, към осъзнаването, че тя трябва да принадлежи и на другите.
Дори когато убежденията им са различни.
Дори когато идентичността им поставя под въпрос установените представи.
Дори когато животът, който избират, не е животът, който бихме избрали за себе си.
Тази статия поставя въпроса какво се случва, когато правата изпреварят общественото съгласие — преди мнозинството да ги е приело. В центъра ѝ стои случаят на еднополовите двойки, но въпросът е по-широк. Провал на демокрацията ли е това, или най-трудното ѝ изпитание?
Берлинската стена можеше да падне за една нощ. Да се научим да живеем с онова, което идва след нея, отнема много повече време.